Колкото и да бъдат отричани емоциите имат съществено значение за нашето знание, мъдрост, здравословно благополучие, красота, бизнес развитие, качество на живот и хармонизиране на връзката ни със света около нас. Много проучвания в сферата на поведенческите науки доказват, че емоциите са мощен фактор за човешките решения. Въпреки това, общоприетото схващане е, че емоциите замъгляват преценката и като цяло трябва да се избягват, особено в професионални ситуации.

Защо нашите емоции са важни?

   Емоциите ни дават енергията и вдъхновението, от което се нуждаем, за да взаимодействаме и развиваме смислени взаимоотношения с другите, а способността ни да ги разбираме и управляваме, т.е. емоционалната интелигентност е доказала важната си роля при много психологически и социални процеси. Емоциите са мощен фасилитатор на мисловните ни процеси само ако познаваме алгоритъма на информацията, идваща от тях. Да, емоциите ни са носители на много ценна информация достъп, до която имат тези, които са се доверили на тяхната мъдрост. Хората, които познават емоционалните си процеси и реакции, обикновено се определят като емоционално интелигентни с присъща им емоционална мъдрост. Те са самоосъзнати и интуитивни към другите, могат ефективно да управляват отношенията си с хората и важното е, че имат ясна осъзнатост за стила си за вземане на решения. Те познават своя механизъм за вземане на решения и пропорцията - рационална и ирационална част.

   Според проф. Стефан Коте, Университет на Торонто, „Тези от нас, които са емоционално интелигентни, не елиминират емоциите от процеса на вземане на решения. Те елиминират емоциите, които нямат нищо общо с решението“. Той допълва: „Лесно е да видите недостатъците на другите, но най-успешните хора, които вземат решения, могат да идентифицират собствените си емоционални провокатори и да ги трансформират. Това е емоционално интелигентният подход.“ А проф. от Харвард бизнес училище, Франческа Джино предполага, че когато хората са силно емоционални (положително или отрицателно), трябва да си задават въпроси в момента на вземането на решения, напр. - Съвпада ли решението с първоначалните ми цели? Реагирам ли на социален натиск?  Кой е емоционалния ми провокатор, който променя посоката на мислене? Проф. Джино препоръчва техника - почивка, онези няколко минути, в които хората обработват информацията и идентифицират собственото си емоционално състояние. Тези минути биха спестили решения, за които по-късно те могат да съжаляват.

   Можем ли да трансформираме емоционалните си провокатори? Да, но при едно условие - изисква се системно осъзнаване и знание за процесите, свързани с емоционална регулация. А как? Чрез хармонизиране на висока емоционална интелигентност и емоционална зрялост.

   Емоционалната интелигентност и емоционалната зрялост са два термина често използвани взаимозаменяемо, което може да предизвика известно объркване. Хората може да имат високо ниво на емоционална интелигентност, но да не са емоционално зрели. Процесът на емоционална регулация преминава през два системни етапа: Развитие на емоционална интелигентност и изграждане на емоционална зрялост. В този смисъл чрез емоционалната зрялост личността демонстрира умението да използва знанието си за нивото на своята емоционална интелигентност.

   Емоционалната интелигентност е процес на разбиране, осъзнаване и управление на човешките емоции - нашите собствени и емоциите на другите хора. Високото ниво на емоционална интелигентност не означава непременно, че се радваме на емоционална зрялост. Високо ниво на емоционална зрялост е поетапен процес следващ развитието на  емоционална интелигентност и емоционалната адаптивност. Метафорично може да се каже, че емоционалната интелигентност и емоционалната зрялост са като знание и мъдрост.

   Един от ключовите аспекти на емоционалната зрялост е способността да се прецизира подходящото време за емоционална реакция -  забавяне или импулсивност. Емоционалната зрялост се фокусира върху нашата емоционална история - започвайки с нашите взаимодействия в детството с родители, учители, приятели, и т.н. Емоционалната зрялост не е "интелектуална", а се отнася до по-високо състояние на самосъзнание, отвъд „интелигентността“, където човек се ръководи от сетивата, интуицията, опита и сърцето си. Емоционалната зрялост се открива чрез конкретни мисловни , емоционални и поведенчески модели, които много добре са описани като Growth Mindset.

Емоционална зрялост е мъдростта, която може да трансформира емоционалните ни провокатори

   Логично е да определяме хората, които имат изградени умения да разбират и управляват емоциите си като емоционално зрели. Емоционалната зрялост им дава възможност да създават живота, който желаят. Емоционално зрелите хора определят успеха си чрез термините на личностните си ресурси и компетентности. Те имат ясни жизнени цели и ориентация, и се стремят да ги постигнат.

   Всеки човек има различно ниво на емоционална зрялост. Нивото на емоционална зрялост е един от най-важните фактори при определяне на способността на хората да се справят със стрес, трудна ситуация, ефективно да общуват, да се развиват, да направят избор в условията на дилема.

   Признаците на емоционална зрялост са многобройни, но някои от тях се организират в системен подход за всеки човек при осъзнаване и управление на емоционалните му ресурси.

1. Емоционална адаптивност е състояние, в което емоционално зрелите хора възприемат всяка ситуация като уникална и могат да адаптират стила си на поведение като ефективно управляват динамиката на емоциите си. Емоционалната адаптивност е проекция на мъдростта да предвидим бъдещите емоционални щети от предстоящи събития и да подготви личността да ги преодолее или по възможност да ги елиминира.
2. Емоционално зрелите хора поемат отговорност за собствения си живот. Те разбират, че обстоятелства, в които попадат са резултат от решенията, които са вземали до момента. При неблагополучия поемат отговорност за последствията, като не обвиняват другите. Емоционално зрелите хора идентифицират какво могат да направят по различен начин следващия път и разработват план за изпълнение на тези промени.
3. Емоционално зрелите хора знаят, че не е нужно да имат всички отговори и решения на значимите ситуации. Важното е, че те имат системен подход при вземане на решения - могат да идентифицират проблема, да проучат възможните решения и да визуализират правилното решение. Умението да се визуализира и проектира в бъдещето е най-адекватното решение е изключителна възможност емоционално да се преживее успеха.
4. Личностното развитие е житейска кауза за емоционално зрелите хора. Те знаят максимата, че трудностите се преодоляват с тишина и мъдростта на здравия разум. Тези хора имат желание постоянно да учат и се развиват чрез много информация, която да калибрират в знание. Дейностите по учене, личностно и емоционално развитие са основна част от техния график.
5. Емоционално зрелите хора винаги търсят алтернативни мнения. Те знаят, че всяко нещо може да се усъвършенства и подобри. Те не се чувстват заплашени, когато другите не са съгласни с тях. Затова често търсят мненията и възгледите на другите, за да подобрят представянето си. Често тези хора са модел на успешни хора.
6. Изключителното качество – толерантност към различията е част от визитната картичка на емоционално зрелите хора. Тяхната концепция е: „Разнообразието прави света по-красиво място“. Дори когато не са съгласни с хората, те не чувстват потребност да ги критикуват. Вместо това уважават правото на различия и приемат вярванията на другите.
7. Осъзнаването, че винаги има неща, които се объркват е присъщо на емоционално зрелите хора. В резултат на умението да приемат реалността и гъвкаво да регулират емоциите си, те знаят, че в реалния живот има неуспехи и големи разочарования. Въпреки моментите на спадове, състоянието на резилианс, което реално е емоционалната зрялост, им позволява да изразяват чувствата си, да идентифицират действията, които могат да предприемат, и да продължат като хармонизират емоциите си.
8. За емоционално зрелите хора казват, че са спокойни и емоционално балансирани. Въпреки мнението, че е трудно да се постигне спокойствие за дълъг период от време, тази група хора успяват да останат спокойни въпреки емоционалните предизвикателства, защото не са зависими от емоциите на другите. Емоционалната зрялост е символ на емоционална независимост.
9. Според много научни изследвания, емоционална зрелите хора споделят, че са умерени оптимисти. Те вярват, че успеха изисква усилие и търпение. Те са оптимисти и знаят, че могат да се справят с предизвикателствата, пред които се изправят всекидневно. Те търсят красотата около себе си и й се радват, вместо да се фокусират върху негативизма и да се закотвят в него.
10. Самоуважението е важен маркер за емоционалната зрялост. Емоционално зрелите хора знаят, че винаги ще има хора, които не одобряват част от това, което правят или казват, но те са уверени в собствените способности, компетентности и лични ресурси. Те имат респект и лоялност към себе си, познават висотата на своите ценности и ги спазват.
11. Последните изследвания, свързани с възможността за поддържане на здравословно и витално състояние, посочват, че емоционално зрелите хора поддържат нормални нива на индекса за телесна маса, радват се на красива кожа, весел и жизнерадостен израз на лицето си. И най-важното, емоционалната интелигентност и зрялост са най-ценните съставки за естетичните процедури.

*Текст на д-р Антонина Кардашева.